Съставните елементи на истинската любов липсват в симбиотичната връзка.

Всяка от страните в този неуспешен опит за любов губи индивидуалност, свобода, достойнство и честност. Произходът на симбиозата в любовта се крие във връзката между плода и майката. Подсъзнателният модел на органичен съюз, на взаимна нужда, продължава в зрялата възраст, като подхранва симбиотичния апетит. Когато индивидът обича, следвайки такъв модел, той изразява нуждата си от майка и жадува за онази идеална ситуация, в която всичките му желания незабавно се изпълняват.

Истинската любов може да се яви само между две независими същества.

При нея всеки запазва свободата и индивидуалността си. Любовта се нуждае от полюси – тя не може да настъпи при единство, а само при двойственост.

Истинската любов е свободно протичане на енергия между два полюса, а не техният съюз. Симбиозата и любовта са две различни неща.

Съществуват много видове симбиоза и всички без изключение възпрепятстват и разрушават истинската любов.

Много симбиотични съюзи напомнят романтичен филм поради зрелищността на действието. Двамата влюбени са изцяло погълнати един от друг – живеят единствено, за да се обичат, мислят и чувстват само с езика на другия. Външно те като че ли са постигнали най-желания вид любов, но всъщност са се вкопчили отчаяно в едно животоспасяващо средство. Всеки поглъща хранителни елементи от другия като начин да неутрализира собственото си нещастие, мъчейки се да събере и сглоби разбитите останки на отслабналия Аз. В тези ситуации няма нищо, наподобяващо любов – те по-скоро говорят за отчаяние или канибализъм.

Съществуват три вида симбиоза:

Активната симбиоза

Активната симбиоза съответства на нуждата да доминираме над другия и е проява на садизъм. Садистът се стреми да превъзмогне самотата си и да „преувеличи“ своето Аз, като превърне другия в част от себе си.

Пасивна симбиоза

Това е нуждата да се отдадем и слеем с другия, като търсим напътстване, сигурност и защита. Пасивната симбиоза е свързана с мазохистичния импулс. Тя показва и леност, защото индивидът може пасивно да избягва решения, да не поема рискове, да не носи отговорност и да не се изправя пред никакви проблеми.

За да разберем колко далеч може да стигне един съюз от симбиотичен вид, трябва да разгледаме връзката между господар и роб. Очевидно робът губи свободата си, но по-задълбоченият анализ ясно показва, че господарят е точно в същата зависимост. Ролята на господаря може да се определи като садистична, а на слугата като мазохистична. Няма значение дали човек следва натрапчивото желание да властва или да се подчинява – и двете възможности водят до „безчестно робство“.

Компенсаторната симбиоза

е вид съюз, настъпващ при свързване на противоположни личностни характеристики, като се постигат компенсация и равновесие. Това става при съюз на плах мъж и смела жена; на небрежна жена с много дисциплиниран мъж; на гордост със скромност; на мудност с активност; на невежество с култура; на сериозност с безгрижие. В други случаи се образува съюз, който може да е много изгоден за едната страна и изключително вреден за другата. Понякога двойката увеличава способността си за действие за сметка на индивидуалната свобода. Компенсаторната симбиоза не е съюз между партньори, които доброволно обединяват собствените си средства, а повече прилича на връзката между слепец и глухоням, събрани не от качествата, а от недъзите си.

Да обичаш неизменно, означава да даваш

А това е възможно само там, където има известна степен на вътрешно развитие, защото да обичаш означава още и да правиш достъпен за другия живота в безкрайната му многообразност. Симбиозата в любовта е отчаян стремеж да се запълни вътрешна празнота, прикрепване към психическия и емоционалния живот на друг човек и жадно поглъщане на онези жизненоважни елементи, които липсват в собствената ни душа. За симбиозата са характерни отчаяние, завист, дребнавост и в крайна сметка ненавист и омраза.

Любовта е великолепието на живота в действие, щедро отдавана, съзидателна и всеобхватна сила.
Симбиозата е жалка драма на две същества или на два болни и непълни Аза, които не познават щедрост, вътрешно благородство и духовно богатство.

Да обичаш означава и да даваш на хората.

Единствено като определим състоянията, които не са любов, можем да стигнем до познание за истинската любов.

Автор:  Д-р Вера Ханшани, психолог, консултант в Diamond Love
Източник: „Наука за любовта“ , Джон Бейнс