Искам любов, в която мъжът прави първата крачка.
В която можеш да си позволиш да се почувстваш дама – да бъдеш ухажвана. Да се правиш на недостъпна, на трудна за печелене, а това да не се мисли за надуто поведение, напротив да буди неговия интерес още повече. Да изкарва хищника в него, какъвто всъщност трябва да бъде изначално – по-силен.
Искам старомодна любов, в която най-важен е разговора и разходките.
Дългите разходки, в които разкривате световете си. В които има закачка, в които има флирт. Които събуждат интереса в човека отсреща. Разпалват неговото желание да иска повече и повече. Искам любов, в която всичко се случва стъпка по стъпка – никога накуп и изведнъж. Искам търпелива любов – любов, която ти дава време, в което да разкриеш себе си. Бавна любов. Мързелива любов.
Искам старомодна любов, в която мъжът взима жената от вкъщи и я прибира отново там.
Без да очаква тя да му се „разплати“ за това. Нямам нужда от романтична любов – от вечери в скъпи ресторанти, цветя и големи подаръци. Не бих знаела как да реагирам на тях. Искам любов в ъгъла на забутано заведение. Пареща любов. Притаяваща дъха любов.
Любов без маски, без въпросителни, без престореност.
Чиста, невинна, проста. Старомодна любов. С внимание, с чувственост, със страст, с елегантност, с нежност. С мирис на вино, звук на джаз. На свещи. Плавно, бавно, старомодно – пласт, след пласт.
След пласт…
Автор: Силвия Крумова